Календар

September 2005
M T W T F S S
« Aug   Oct »
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

KDE (добавки), SuperKaramba, … и забавления.

В паузата между две велики ИТ постижения и в очакване да падне тавана на лятното кино, реших малко да се позабавлявам с KDE 3.4. Преди време го бях зарязал (до версия 3.2) защото беше непоносимо бъгаво и тромаво. Сега с Fedora Core 4, версията му е доста стабилна и пъргава. На практика, не мога да забележа някаква съществена разлика в бързодействието между KDE 3.4.2 и GNOME 2.12. Де да знам, може и да съм кьорав….
Това, което за пореден път леко ме изнерви, е тъпият аплет за клавиатурните подредби. Не знам защо, но това нещо си е бъгаво и гадно още от самото му създаване. Не мога да схвана, в какво се състои проблема(вероятно го пише някъде, но меам нерви за решаването му), но отново това “чудо” нито ми показва знаменцата, нито иска да се превключва с клавишите, които му настройвам. Вярно, че има леко подобрение в работата му. Тя се състои в това, че ако “ръчно”, т.е. с мишката активираш алтернативната подредба, после смяната се извършва правилно. Е, разбира се, отново няма знамена и смяна на символите в жлеба, ама както се казва “това са дребни кахъри”. Kkbswitch 1.4.2 пък изобщо не тръгна. Може би, по-късно ще сложа новата му версия, може и да стане. То поне, е в пъти по-добро от въпросната издънка с аналогична функционалност.
След тази дружелюбна критика, да напиша и нещо хубаво. То се отнася до подобренията на KDE средата. Сайта за тези добавки и приложения е доста добре структуриран и лесен за използване. За мен това е образец за място от което може да се “обслужиш”, ако искаш да настроиш графичната среда. Едно от нещата (досега!), които си инсталирах и мисля да използвам е YaKuake. Не ме питайте как се произнася, това е нещо в стил “yet another…”. Програмката, представлява терминал, който се разпъва доста елегантно (това се настройва) при натискане на клавиш F12. Конфигурират се също ширината и височината на прозореца, както и схемата на терминала. Всъщност, това на практика си е konsole с всичките й екстри. Симулиране на multitab интерфейс се прави с команда screen (за повече инфо man screen). Работи перфектно! За самата инсталация – нищо интересно. Разпакетиране, после ./configure, make, make install. Добавката се появава в меню Utilities, стартира се и после се използва с клавиш F12. Който иска да си го сменя – има си меню за целта. Не е проблем.
Друго доста свежо подобрение е Kommando. Това е навигатор в стил Neverwinter Nights (така пише на линка, но аз съм виждал подобно меню в доста други игри, че даже и за мишка Logitech) на който може да се закачат различни приложения. Аналогично на YaKuake и това приложение се компилира и закача на същото място в менюто. Стартира се с клавишна комбинация Ctrl+Alt+h. Има един лек нюанс и той е, че трябва ръчно да си копирате .kommandorc файла в личната ви директория. На практика, това е ресурсният файл в xml формат, който определя кое приложение да се стартира. Редактирането му не е никак сложно, ако имате проблеми, все пак прочетете README файла. Там има кратко описание за формата и промяната му.
SuperKaramba е нещо повече от обикновена добавка. Това е цяло API, с помощта на което може да добавяте всякакви глезотии и красоти (може и грозоти, зависи от вкуса ви) в KDE средата. Знам, че звучи малко странно, но възможностите й (на добавката) са почти безкрайни. Е, не съвсем “безкрайни”, а по-скоро най-точно написано, това са ограниченията на езика Python, защото с негова помощ се създава интерактивността на приложенията. В терминологията на SuperKaramba, добавките се наричат теми. Инсталацията на карамбата е пак тривиално (./configure, make, make install). Стартиране – пак оттам. Използване?! Може да свалите .theme пакетите, които си харесате от групата Karamba или да си напишите собствен. Лично аз ще се пробвам – не изглежда трудно 😉
Изобщо, в секцията “подобрения” и “добавки” на KDE-Apps има доста свежи и оригинални неща. Всеки може да намери нещо “шаренко” по свой вкус и манталитет за освежаване на KDE средата. Засега – толкова…

Gnome 2.12 on Fedora Core 4, howto

Всъщност, това което пиша не е точно howto, но не се сетих, как по друг да го напиша. Все пак, гарантирам, че върши работа (или поне на мен ми свърши)! Почвам по-отдалеч:
Преди няколко дена, когато поливахме с бира излизането на GNOME 2.12, попитах Пейо дали зане някакъв лесен начин да “нахлузя” на Федорката новата версия на гнома. Не знаеше. Питах и гугъл, ама и там нищо не намерих – въпреки, че скоро се похвалих, че знам как се търси информация в него, не открих нещо по същество.
Днес сутринта, когато за пореден път ми се омазаха хранилищата на Fedora-та ми, реших да направя генерално почистване в тях. Почистих. После отидох да видя все пак, дали на FedoraNews няма нещо ново. Имаше! Изцяло обновено (за мен поне беше ново) място, в нова дреха на MediaWiki. Брей! Страшна работа било това организираният сайт! Веднага се забих на Community Portal-a им и не останах излъган. Всичко е добре подредено и ясно. Веднага спретнах изцяло променена организация в локалното ми /etc/yum.repos.d с посочените в групата “Fedora Third Party YUM Repositories” връзки. Стана ми малко мъчно за хранилището на Dag. За съжаление той не поддържа версия 4 на Fedora и това доста ме бърка. Внимателно (всъщност, после даже си измих ръцете!) прескочих хранилището на ATrpms (даже няма и да го href-на, да не би някой да се обърка да си го сложи!) и инсталирах всичките станали. Най-интересно за мен се оказа това на Nrpm. Не знам защо, но това много добро място ми е избягнало от вниманието – все пак не може да се следи всичко! И сега по същество за GNOME 2.12 и инсталацията за Fedora Core 4 (за други версии на федората, най-вероятно също ще стане, но има “леки” нюанси):

На самият сайт в “новини” все още няма нищо. В “пакети” положението е същото. Все пак имайте в предвид, че това са неща, които се водят production, а описаната процедура по-долу се отнася за неща, които да доста “експериментални”. Май е излишно да пиша, какво ще стане, ако си омажете GNOM-a? Май е излишно и да пиша, че е редно да си направите архив, преди да почнете тази процедура? Е, ако сте свършили/не-свършили това, давайте по същество:
1. Инсталирате си хранилището според този линк.
2. Инсталирате и хранилището на FreshRPMS, ако го нямате. (wget http://ftp.freshrpms.net/pub/freshrpms/fedora/linux/3/freshrpms-release \ /freshrpms-release-1-1.fc.fr.noarch.rpm, после rpm -ivh freshrpms-release-1-1.fc.fr.noarch.rpm). Причината за това е, че Nrpms използват библиотеки и модули, които са “външни” и ги няма в локалното хранилище.
3. Ако сте работили с RPM файла от сайта им, то в /etc/yum.repos.d ще имате файл nrpms.repo в който ще бъдат разрешени само [nr-production] и [nr-testing] групите. Разрешете и група [nr-experimental]. Това става, като направите enabled=1 (иначе си е нула).
4. Правите yum check-update и/или yum -y install. Първото се прави, ако все пак сте направили някоя грешка при писане/променяне на .repo файловете да я хванете навреме.
5. Чакате. При мен се разтовариха 230MB, но трябва да се има в предвид, че то същото време обновявах и E17, и Java-та, и разни други дреболии. Но си е чакане, де. Имайте го в предвид.
6. Рестарт? Е-е-й! Това да не е виндоз?! Е, добре, де! Поне си стискайте палци, като рестартирате Х-а.

Ами това е накратко. Събирайте кураж и почвайте – GNOME 2.12 го заслужава. 🙂

“Load average” тайни

Няколко минути се чудих, как и защо да напиша този пост. Дали да почна с това, че софтуерът с отворен код е нещ΀¾то, което може да преобрази един начинаещ(ламер) в (почти)истински специалист? Или да поразсъждавам на темата, защо да се мъча да разбера нещо, коеπ‚о така или иначе си работи и използвам ежедневно? Или пък да си задам фундаменталният въпрос “Абе, аз толкова ли съм тъп…. ?!” Всъщност, мога да продължа с увода и въпросите, които прехвърчаха из главата ми, докато наистина започнах да пиша следната история:

Основният ми сървър за наблюдение на мрежата е един двупроцесорен IBM x342, малко дъртичик, но с големи и бързи дискове. Общо взето – безотказен. На него съм натоварил JFFNMS (което тика 188 хоста и 2493 интерфейса), Smokeping, RANCID, блог-а на отдела, TACACS+ сървър и какво ли още не. Просто, не за това е историята :).
Средното натоварване на тази машина беше около 12 до 15 единици. В крайна сметка ги “свалих” до почти поносимите 8 до 10 единици. Ама и за това не е въпросната история :).
Истинското ровене и четене беше заради въпроса “какво всъщност се мери с load average”. Простият отговор е “Някакво натоварване на процесора през 1, 5 и 15 минути”. Лично аз бях доста изненадан да разбера, че зад тези три цифри стои доста акъл и от тях може да разберем доста за това как работи машината.
Обясненията за тях варират от обезкуражаващото “The load average tries to measure the number of active processes at any time. As a measure of CPU utilization, the load average is simplistic, poorly defined, but far from useless”, до съвсем подробното “The load average is the sum of the run queue length and the number of jobs currently running on the CPUs”. Ако погледнем в кода на ядрото, ще видим доста интересни работи, а именно:
– функцията за изчисление се извиква на всеки 5секунди;
– изчисленията се правят с числя с фиксиран знак, а не с плаваща запетая за да се постигне по-голямо бързодействие и да не се товари допълнително процесора (сметките са в адресното пространство на ядрото);
– сметките са “приблизителни”, но с достатъчна точност;
– информацията може да се използва за да се разбере, каква работа е свършила машината за последните 1, 5 и 15 минути;
– нещата не са никак прости 🙂

Наред с това, при подобен подход стоят и следните проблеми:
– показаното натоварване по-скоро е свързано не пряко с производителността на процесора, а по-скоро с дължината на опашката от операции, които чакат изчисления;
– стойностите се вземат по експоненциална, а не линейна зависимост, което затруднява анализа;
– трудно може да се планира капацитет и прогнозирано натоварване по такива стойности с цел разширение и подобрение на производителността;

За мое голямо удоволствие, като се зарових в проблематиката, в крайна сметка открих и доста полезни материали, свързани предимно с анализ и оптимизация на натоварването на Unix машините. Ако сте ограничени в рамките на определен хардуер, единствената възможност е да направите всичко “като по учебник”. Всъщност, въпросните статии са едно доста добро начало.
Мисля да започвам – просто нямам избор!

С уважение и респект към Neil Gunther и екипа на TeamQuest.

Любими plugin-и за WordPress

Дончо се оплаква, че бил станал несериозен към блог-а си! Ха! Зависи кой как приема “задължението” да пишеш нещо в него. Мисля, че Йовко, Васил,, и Жоро са сред най-редовно отчитащите се на личните си дневници. Може и да не съм прав, това все пак е само по моя лична преценка 🙂
Интересно ми е друго – какви plugin-и използвате за журналите си. Някои са просто задължителни – примерно, не мога да си представя блог без spam control. Става дума за журнали, които се намират на публични (хостаджийски) сървъри, на които не може да си разиграваш коня (образно казано), както правят примерно по-горе изброените пишещи братя. Какво може да направи човек за собственият си журнал, да го напави хем удобен за писане (най-вече!) и удобен за гледане (не чак толкова, но не е за пренебрегване).
В предишната версия на WP (v1.2) се бях ограничил до няколко необходими добавки (spam control, weather watcher и WISIWYG за писане) но сега мисля да се развихря. По-точно, само така си мислех – като видях какво множество добавки се е наплодило на сайта на WP направо се шашкам. Вероятно ще сложа photoblog, вероятно gravatr, theme switcher и/или някакви глезотии. Жалкото е, че не мога все още да преценя, какво е стойностно, а какво не….
Нищо, де. Времето е наше!