Календар

August 2005
M T W T F S S
« Jul   Sep »
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  

Welcome WordPress 1.5.2!

Йе!
Няма как да не съм доволен от толкова простото нещо, като ъпгрейд на WP! Все повече се убеждавам, че това е един доста (ама доста!) добре направен проект. За някой ентусиазма и притесненията ми може да се виждат малко прекалени, но “парен от каша и таратор духа!” както е казал народа. Доста съм наплашен от “велики” проекти и доста зле написана документация – все пак съм един тъп усер и малко ми трябва да смотам нещо.
В заключение: Еваала!, Аферим!, Машаала!, Ашколсум!, Благодаря!, Мерси! и Браво! на пичовете зад прекрасното howto за ъпгрейда.
Иде време за наточване на теми и css-си! :>

Време за ъпгрейд

Ето, че вече дойде време да си ъпгрейдна версията на блог-а. Не, че тази не ме кефи, но в 1.5.2. има доста повече възможности и доста по-добре направени неща. Освен това, скромният ми опит пок΀°зва, че ако не се ъпгрейдва навреме, после всичко ти излиза през носа.
Има една доста добра статия, как да се направи този ъпгрейд, но най-ценното от нея е фразата, че ти трябва време, спокойствие и бира. Странна идея, нали 😉 Рядко употребявам бира преди обед, но с другите две условия мисля да се съобразя напълно.
Вчера пуснах 12 портовият GSM gateway в експлоатация (за един следобед имаме над 450 обаждания вход-изход!) и мисля, че заслужих заплатата си за този, че и следащият месец. Време е да поработя върху себе си (нищо сексуално, ей!!!), още повече че сега все още е отпускарско време и почти (за съжаление) всички шефове са забегнали някъде.

Е…, почвам… Не вярвам това да е последният пост в този блог, но кой знае……

Край на е-отпуската…

Ей! Ето, че дойде и края на е-отпуската ми 🙂
Все пак имам още една седмица почивка, преди да се набутам отново в “промените” на работното ми място.
Не ми се пише много, какво правих последните две седмици – гр.Китен (да, вече е град, няя майтап!), тълпи по улиците, навалица по плажа, сравнително евтини заведения, болни деца, недоволна жена (дано да не чете блог-а ми!), прочетени 35см. книги (предимно Глен Кук и “Хроники на Черният отряд”)….., абе… отпуск…. Единственото по-сериозно нещо през тези две седмици беше ходенето ми от Китен до София (и обратно, 1030км.) за интервю за работа, която работя от повече от 11 години в същата организация, където “кандидатствам” 🙂 Смешно, нали? Интересното беше, че това пътуване съвпадна с големите наводнения в Горна Малина, Елин Пелин и околностите. Естествно, че се набутах по подбалканският път (най-късото разстояние от Бургас до София) и естествено, че навъртях още 100км. обратно през Златица-Панагюрище-Вакарел та да изляза на магистралата. Не е приятно да се кара с 80-100-140км/ч по пропаднали, наводнени и хлъзгави участъци с паднали дървета, в мъгла и дъжд. Просто двата часа резерв, които си дадох при тръгване (в 02:30 сутринта) се измирисаха с едно махване на полицейската палка в района около края на подбалканският път. Така и не разбрах, кой трябваше да обясни по националното радио (което слушах непрекъснато), че този път е затворен. Както казал един червей на друг, докато изпълзявал от лайното: “Родина….какво да се прави”!
Ади, стига толкова, че стана много мрачно 🙂 Лятото свършва, иде бачкане!