A sample text widget

Etiam pulvinar consectetur dolor sed malesuada. Ut convallis euismod dolor nec pretium. Nunc ut tristique massa.

Nam sodales mi vitae dolor ullamcorper et vulputate enim accumsan. Morbi orci magna, tincidunt vitae molestie nec, molestie at mi. Nulla nulla lorem, suscipit in posuere in, interdum non magna.

Red Hat’s tale

Червената Шапчица

Дигитална осъвременена версия на класическата приказка

Имало едно време една млада системна администраторка, на която й казвали Червената Шапчица, защото работела на Red Hat Linux. Един ден майка й, стара компютърджийка, й казала:
– Вземи това TCP/IP пакетче и го занеси на баба си, дето се хоства отвъд дебрите на големия тъмен нет. Но не се доверявай на непознати рутъри и не спирай да браузваш по пътя, че опасният хакер Големият Лош Вълк отдавна търси пробив в секюритито ни.
И така, взела пакетчето Червената Шапчица и тръгнала из дебрите на нета – от рутер на рутер – към хостинга на Бабата. Но не щеш ли, по пътя й доскучало и решила да влезне за малко в IRC, да почати с аверчетата. Майка й била казала да не браузва и да не се доверява на непознати, но за IRC нищо не била казала, така че Шапчицата без колебание се логнала в любимия си канал, където старият й познайник Трите Прасенца тъкмо се хвалел на всички с новата си тухлена версия файъруол, която за разлика от предишните сламена и пръчкова версии, била абсолютно непробиваема. На Трите Прасенца прякорът му бил такъв, защото тежал 170 кг. и не можел да се надигне от стола си без чужда помощ, но всичко било наред, защото така и така столът му бил позициониран на идеалното място – пред компютъра, а освен това бил на колелца, та можел лесно да се придвижва и до хладилника. Разговорът им протекъл горе-долу така:

RedHat: Hi, shishko!
3pigs: Maraba!
RedHat: Sega neam wreme za chat, shtoto byrzam kym babata da i dostawq 1 paketche.
3pigs: Whatever…
RedHat: Btw, wsichko towa da si ostane mejdu nas, OK?
3pigs: Whatever, seginka shte go postna w neta.
RedHat: LOL. ROLF! C U.
*** RedHat has left #****

Но не щеш ли разговорът им бил подслушван от опасния хакер с прякор Големият Лош Вълк, които тутакси започнал да флуди Червената Шапчица, за да забави прогреса й, а самият той избързал към хостинга на Бабата и преодолял файъруола й, маскирайки IP-то си през проксито на Червената Шапчица. Влезнал той в хостинга на Бабата, изкопирал цялата секретна информация, подобрил рекорда й на Minesweeper и я изял. В това време Червената Шапчица, която вече успяла да пренасочи флуда към сървъра на Microsoft, стигнала до хостинга на бабата и се логнала. Вътре я чакал Вълкът, широко отворил уста, за да я изяде. Но преди да щракне с челюсти, Шапчицата се разбъбрила:
– Бабо, бабо, защо си се кирилизирала с FlexType?
– За да те из….
– Бабо, бабо, а защо пишеш на фонетична а не на BDS?
– За да те из….
– Бабо, бабо, а защо ти е толкоз смотан файъруола?
– За да те из….
– Бабо, бабо, а как успя да направиш толкоз добър рекорд на Minesweeper?
На Вълка му писнало от толкоз въпроси и я изял. Но той дори не подозирал, че в момента към бабата се приближавал стар дуумър, който искал да я покани в кварталното клубче за едно бързо детмачле. Вълкът понечил да го изяде и него но му излязло съобщение за грешка – не му достигнала оперативна памет. В това време Ловецът без много да му мисли извадил едно BFG и го гръмнал право между очите. От кървавата каша се измъкнали Шапчицата и бабата, на по 1% жизненост. За щастие, бабата си била купила един голям медикит с последната пенсия, та като си го поделили двете, раните и обгарянията от експлозията по чудодеен начин изчезнали. След това бабата, Шапчицата и Ловецът се запътили към кварталния клуб, където направили едно хубаво тройно детмачле. Между другото бабата спечелила, но другите я обвинили че чийтва.

Fedora Core 4, Tricks and Tips

Странно нещо е това Интернета…. Точно решавам да почна на наточвам почти свежата инсталация на Core 4 и попадам на още по-прясна статия за това, при това доста добра! Послената й редакция е от днес! Всичко е в стил “стъпка по стъпка”, гладко и истинско. Чак странно да ти стане, колко безпроблемно протича всичко. Ако не ме примързи (това е вероятно до 85%) ще я преведа – заслужава си.
Това, което правя в момента пък (въпросното мултимедийно наточване) ме връща към един друг въпрос, който отдавна не ми дава мира: след, като Fedora Core е типичният потребителски десктоп, защо тогава от него липсват доста важните за обикновенният потребител мултимедийсни добавки? Е-е-е-е, (ще ревнат повечето от запознатите с проблемите), нали има лицензи, нали MP3 и DVD са “нечистите” стандарти……нали може да си го направиш сам (и т.н. в този стил). Да, така е, но това не отговаря на десетки хилядите оплаквания (който не вярва: справка в google) от потребителите за това, че тези неща наистина липсват, в иначе почти перфектната дистибуция. И че тези неща, наистина се искат от избралите дистрото. Както и да е, докато я “оправят” – подобни четива, като посочената статия са незаменими и животоспасяващи.

4-th National Security Conference и “Булгара”

Всъщност, в заглавието става въпрос за двете неща, с които си залужава да отбележа поредният престой в София. Доколкото за първото мога само да напиша лоши неща (причините са много, просто за пореден път не мога да си обясня, кой, как и защо прави подобни значими иначе събития по толкова левашки начин. Ама карай, днес реших да пиша положително), то за група “Булгара” не мисля да си спестя суперлативите. Защо ли? Който ги е чувал, какво и по какъв начин свирят ще ме разбере. За останалите ще се опитам да обясня. Само да се застраховам предварително: това е все едно на някой, който е сляп по рождение, да обясняваш какво представлява червеният цвят (ами това просто е електромагнитна вълна с дължина на вълната от 625 до 740 nm). Който разбрал…разбрал!.
Гупата няма силно web присъствие, въпреки че ги има от три години насам. Подбора на инструментите е малко странен на пръв поглед, но дава невероятно звучене: това са кавал, гъдулка, гайда, бас китата, бузуки (поне на мен на това ми заприлича, не съм спец) и два комплекта барабани (PC-то го изтървам нарочно, като член на групата, все пак трябва с нещо да се компенсира). Вокал и квалири липсват, което лично за мен е само плюс. Най-изчерпателното инфо намерих на сайта на БНР, може да го погледнете (има и малко история на групата). Най-общо казано и така, както аз ги чух “Булгара” свирят българска народна музика силно джазирана, омешана с етно елементи и на други народности (румънски, турски, испански), малко класика музика (отново пречупена през чисто нашенските ритми) и рок (доколкото може това да се прави на гайда, гъдълка, кавал и бузуки). Както написах малко по-горе “Който разбрал…разбрал!.” 🙂
Страшно въздействаща и силна музика – накефих се много! Определено тази група има бъдеще, лично аз ще ги следя отблизо, още повече че всеки момент (обаче по непотвърдени сведения) ще излиза техен албум. За човек, като мен, който определено не понася т.н. фолк (и всичките му разновидности), това беше като глътка свеж въздух (егати и клишето, ама си е вярно! :)).

Голямото сваляне. Fedora Core 4.

Сега, като се замисля, преди една седмица се отървахме на косъм от световен срив на Интернет-а. Вероятното излизането на прословутият Debian Sarge и Fedora Core 4 в един ден щеше да предизвика нещо като DoS, за иначе широките канали между доставчиците. Добре, че нещата се разминаха с една седмица.
Е, дойде и нашият ред! Дебианци вече цяла седмина се кефят на новата си версия, която злобничко трябва да отбележа, беше леко встрани от съвършенството (олеле-ле-е-е!!! Не ме бийте!). Fedora Core 4 си беше достатъчно добра и в Test_3 варианта (3.92) и с нетърпение очаквах да видя финалният резултат. За да съм съвсем честен, отлагането на Fedora Core 4 също беше поради мерак всичко да е перфектно. Вероятно са се справили – все пак цяла седмица отлагаха 🙂
Най-сетне чакането свърши! 2GB чист кеф. Довечера, гоня жената, набивам и лягам децата и почвам новата инсталация! Еха-а-а-а!