Календар

January 2005
M T W T F S S
« Dec   Feb »
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

“Криптономикон” в руски превод

На този адрес може да намерите първа част от руският превод на Cryptonomicon на Нил Стивънсън. Кой е този Нил и какво представлява Криптономикон нямам и намерение да пиша, просто лично аз искам да си призная, че се зарадвах извънредно на този линк. Не знам, това невероятно произведение (за което само съм чел рецензии) да е превеждано на български. Знам, само че не може да има почитател на cyberpunk-a, който да се мисли за такъв и да го е пропуснал.
На няколко пъти съм се опитвал да го почвам в оригинал, но след няколко страници съм се отказвал – просто не ми е по силите. За съжаление, знанията ми по английски са от времето на реалният социализъм и не ми стигат да разбера цялата красота на произведението. Е, за сметка на това чета книги на руски език още от 5-ти клас, затова най-после ще я прочета. Доволно потривам ръце и чакам втората част….

“Ти прочете ли две страници днес?”

Този странен лозунг ме сепна още миналото лято, при една от рекламните кампании на едно от пловдивските издателства. Всъщност, това беше мотото на едноседмична инициатива на различни издателства и търговци на книги от цялата страна. Пред фонтаните на кметството, на доста голяма площ бяха изложени какви ли не книги и издания. Цените си бяха доста атрактивни и имаше голямо разнообразие от различни жанрове. Раздаваха шапки и флагчета с въпросният цитат. Странен е, нали? Той само показва, докъде сме я докарали, като нация, образование, морални и други ценности.
Това, че Пловдив е градът в който се четат най-много книги в сравнение с цялата страна ме прави горд, но едновременно с това и доста ме притеснява. Щом това е нивото, какво остава за останалата част от страната?
Съвсем наскоро, при една от поредните ми командировки до София, се опитах да си купя книга от централната автогарата. Ей, това направо не е истина!!! Не може в толкова голяма, добре направена и лъскава сграда да има само едно място, където продават скапани вестници и списания, а да няма и една сергия за книги! Не може да има 4 кафенета, магазин за мобилни телефони (вие ще си купите ли телефон от магазин на такова място?), магазини за дрехи и какво ли още не, а да няма книжарница или просто една скапана тараба за книги…
Направо сме я закършили и нещата не вървят на добре, просто ефекта (по-точно написано “дефекта”) ще проличи доста по-късно. Ама, на кой ли му пука?
Все пак, дайте си този труд, прочетете поне (поне!!!) две страници днес.

WP-StatTraq, welcome!

Днес в 13:00 и моят блог се сдоби с читава статистика. Не, че много ще ми трябва, просто това наистина е един от най-добрите плъгини за WordPress

Притча: “Как чувствата играли на криеница”

Какво ли няма в мрежата…. Често пъти на съвсем странни места може да се намерят доста интересни неща. Сещам се, че преди време попаднах на един сайт изцяло посветен на различните поуки и притчи. Ама го забравих къде беше, за което сега съжалявам. Там имаше доста добри попадения, все неща за които си заслужава да се замисли човек.

Та, да си дойдем на думата…. Ето една притча за това “Как чувствата играли на криеница”:

Раз·казват, че веднъж в едно ъгълче на земята се събрали заедно всички човешки чувства и качества.
Когато СКУКАТА се прозяла за трети път, ЛУДОСТТА предложила:
— Хайде да играем на криеница, а!?

ИНТРИГАТА повдигнала вежди:
— Криеница? Що за игра е това?

Тогава ЛУДОСТТА обяснила, че един от тях , например тя, започва – затваря си очите и брои до милион,
а в същото време всички останали се крият. Последният, когото открият,
започва да брои следващата игра и така нататък.

ЕНТУСИАЗМЪТ затанцувал с ЕУФОРИЯТА, РАДОСТТА заподскачала така, че успяла да убеди СЪМНЕНИЕТО,
само АПАТИЯТА, която никога от нищо не се интересувала, отказала да участва в играта.
ИСТИНАТА предпочела да не се крие, защото в края на краищата, винаги я откриват,
ГОРДОСТТА казала, че това е абсолютно глупава игра (нищо друго не я вълнувало освен нея самата),
СТРАХЛИВОСТТА не искала да рискува много-много.

— Едно, две, три, … – започнала да брои ЛУДОСТТА.

Пръв се скрил МЪРЗЕЛЪТ. Скрил се той зад най-близкия камък край пътя,
ВЯРАТА се издигнала в небесата, а ЗАВИСТТА се скрила в сянката на ТРИУМФА,
който със собствени сили се изхитрил да се изкатери до върха на най-високото дърво.
БЛАГОРОДСТВОТО много дълго не можело да се скрие, тъй като всяко място, което то си намирало,
се оказвало идеално за неговите приятели: Кристално чистото езеро – за КРАСОТАТА.
Хралупата в едно дърво – ами че това е за СТРАХА. Крилото на пеперудата – за СЛАДОСТРАСТИЕТО.
Полъхът на вятъра – той е за СВОБОДАТА! И така, то се замаскирало в слънчевия лъч.
ЕГОИЗМЪТ, напротив, намерил си едно топло и уютно местенце само за себе си.
ЛЪЖАТА се скрила дълбоко в океана (а в действителност тя се скрила в дъгата), а
СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се спотаили в гърлото на вулкана.
ЗАБРАВАТА, дори не помня къде се скрила, но това не е важно.

Когато ЛУДОСТТА преброила до 999999, ЛЮБОВТА все още търсела къде да се скрие,
но вече всичко било заето. И изведнъж тя видяла прекрасен розов храст и решила да се скрие между цветовете му.

— Един милион, – изброила ЛУДОСТТА и се заела с търсенето.

Разбира се, най-напред намерила МЪРЗЕЛА. После чула как ВЯРАТА спори с Бога,
а за СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се сетила по това как трепери вулканът,
след това ЛУДОСТТА видяла ЗАВИСТТА и се досетила къде се крие ТРИУМФЪТ.
Нямало нужда да търси ЕГОИЗМА, защото мястото, където той се бил скрил,
се оказал пчелен кошер, а пчелите решили да изгонят неканения гост.
Търсейки, ЛУДОСТТА се приближила до ручея и видяла КРАСОТАТА.
СЪМНЕНИЕТО седяло до оградата, чудейки се от коя страна да се скрие.

И ето че всички били намерени:
ТАЛАНТА – в дъхавата и сочна трева,
ТЪГАТА – в тъмната пещера,
ЛЪЖАТА – в дъгата (за да сме честни, тя се криела на дъното на океана).

Не могли да намерят само ЛЮБОВТА.

ЛУДОСТТА поглеждала зад всяко дърво, във всяко поточе, на върха на всяка планина и най-накрая,
тя решила да погледне в розовите храсти, започнала да разтваря клоните и чула вик.
Острите шипове на розата наранили очите на ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА не знаела какво да прави,
започнала да се извинява, плакала, молила за прошка и за да изкупи вината си,
обещала на ЛЮБОВТА да стане неин водач.

И ето, от онова време, когато за първи път на земята играли на криеница,
ЛЮБОВТА е сляпа и ЛУДОСТТА я води за ръка…