Моето си място

Преди доста време (Йовко сигурно си спомня, някъде 1999-та в края май беше) случайно попаднахме на едно “невиждано” улеснение в света на конзолата – текстови браузер, който върши работа. Менюта, таблици, лесно сваляне на файлове – с една дума – “красота!”. Казваше се links. По онова време вграденият в RedHat lynx и другите дистрибуции браузер почти не ставаше за работа (don’t flame me!). Защо ви занимавам с това? Де да знам? 🙂 Просто бях ентусиазиран от един тренд през април 2004-та в журнала на Васил и по-специално секцията Admin Wall of Shame. (най-точно, изказването от 13-04-2004:13:12 на Жоро относно кирилицата, браузърите, сайтовете и т.н.)
Реших да видя как изглежда моето си място в links (не ми се инсталираше lynks) и какво да видя! Ха! Всичко си се вижда (дотук без изненада), но на шльокавица!
Ей, на това му викам изненада – излиза, че някой момък (или мома?) са вградили ISО9 (ДВ#33, 2000г) стандарта в браузера. Не е кой-знае каква философия да се направи, но все пак – идеята си заслужава. Браво!
Покрай тази случка ровнах тук там из нета и попаднах на интересна статия и професионални разсъждения на тема “кирилица”, “европейци”, “културни различия”, “проблеми” и т.н. Само дето не мога да се навия, че писането на български с латински букви се нарича “методиевица” и това се било популяризирало – имаме си толкова звучна дума “шльокавица” (аз имам още поне няколко други звучни наименования за това – “мейлица”, “телексица”, “чатица”).
S tri dumi: “pi6ete na kirilica” 4 ni6to ne se razbira 😉

Нека да направим малък тест:
Вие как бихте потърсили дадена цифра в огромна електронна таблица?

• Ако отоваряте с нещо от рода: “натискам Ctrl-F (или отивам в менюто, търся find), въвеждам стринга, натискам enter и натискам next докато намеря или не намеря дадената цифра”, тогава попадате в категорията на нормалните и скучновати хора. T.е. може би около 95% от всички потребители на електронни таблици (и аз съм там).
• Ако работите по следният алгоритъм: “избирам свободна клетка, там въвеждам търсеното число, после го изваждам от първата клетка на първата колона на таблицата, после копирам резултата вертикално до достигане на последният ред от таблицата и търся къде се е получила нула. Ако има нула – в тази колона и ред е търсеното число. Ако няма нула, повтарям действието със следващата колона от таблицата или докато свършат колоните, или докато намеря числото”, тогава? Е, ако това е вашият алгоритъм, тогава попадате в категорията счетоводител! 🙂

Това е истинска случка. От нея и двамата с въпросният човек излязохме обогатени с нещо. Нямам намерението да обиждам никой – пази боже! Бях силно изненадан от това, колко нестандартно може да се подходи към един толкова тривиален процес, като търсене на стринг/число. Доста често ние, които почти всяка минута от работното си време прекарваме пред PC-то не се и замисляме даже, как работят и как възприемат компютъра останалите хора. Както обича да казва един приятел “….и днес научих нещо”.